Същото се отнасяше и за Уайт, който бе накиснал ФБР в скъпоструваща операция по наблюдение и проследяване, за да хванат не друг, а любовницата на съдията. Искаше да забрави всичко това час по-скоро.

— Знам, че целта ви беше да изиграете прокуратурата, но използвахте мен — каза Стоукър. — Така че ще си получите записите, но може да се сбогувате с всякакви надежди за прекратяване на процеса. Ако откриете нещо в записите от подслушването, подайте жалба, но няма да постигнете нищо. Вие инсценирахте всичко това. Не можете да искате прекратяване на процеса на основание на ваша инсценировка.

Ако някой от вас каже на съдебните заседатели, че прокурорът подслушва телефоните на защитата, няма да имам избор, освен наистина да го прекратя. Но ако това се случи, ще докладвам и двама ви пред етичната комисия и ще загубите лицензите си. Ясен ли съм? Съдебните заседатели не бива да чуят и дума за това. Разбирате ли?

На шията му беше изпъкнала дебела вена. Имах чувството, че ще получи инфаркт.

Уайт отново се извини. Аз обаче не.

— Господин съдия, има още нещо — казах.

— Какво?! — изригна той, опръсквайки със слюнка масата и федералните, застанали най-близо до него.

— Искам да освободите съдебната заседателка Етел Горман.

— Ти майтап ли си правиш с мен, Флин? Сега пък искаш това от мен? Не сме в съда. И защо, по дяволите, да го правя?

— Защото седи ей там — казах аз, като посочих с пръст към масата в ъгъла, където седеше Етел Горман, отворила широко уста с полусдъвкана стрида, залепнала за езика ѝ, изцъклила очи като фарове на камион.

Всички присвихме очи в полумрака, но определено беше Етел.

Бях причакал Денис пред съдебната палата и ѝ бях посочил Етел, която излизаше от сградата, ровейки за цигари в чантата си.

Денис се приближи до Етел и ѝ каза, че печели ваучер за двеста долара, които да похарчи още днес за обяд в луксозен ресторант на име „Комодор“. До там щеше да я откара лимузина с шофьор, а от нея се искаше само да сподели с Денис как ѝ се е сторил обядът и да попълни кратък въпросник, срещу което щеше да получи още сто долара хонорар за участие в пазарното проучване.

По изражението на Етел Горман си личеше как започва да осъзнава, че в Манхатън няма такова нещо като безплатен обяд.

Известно време, което ми се стори като цяла вечност, никой не помръдна от мястото си. Никой не каза и една дума.

После чух Хари иззад аквариума да се покашля учтиво, сякаш се опитваше да привлече нечие внимание. След малко подвикна на някого, вероятно на оберкелнера:

— Извинявай, ще ми опаковаш ли стековете за вкъщи?

Адвокатската кантора на Арчи Бънзън, изглежда, не се стараеше да привлича нови клиенти. Намираше се на Сто и десета улица и имаше стоманена врата със звънец отстрани.