ФБР се свърза с него и той каза, че не разполага с никакви документи за наемателя. Наемът е бил краткосрочен и мъжът платил в брой. Еди казва, че никой собственик на недвижими имоти в този град не би дал под наем и дупка в стената без някакъв вид гаранция и данни за банковите сметки на наемателя. Ти водиш документацията на всичките… хазаи в този район, тъй че…

— Имаш предвид, на всичките кожодери, нали така?

— Не съм казал такова нещо.

— Не ти, а Еди. Няма значение. Аз съм за това да се говори направо, господин…

— Лейк, Гейбриъл Лейк. Това е моята приятелка Блох.

— Тя май не е от приказливите.

— Не ѝ и трябва. ФБР не откри документална следа, но Еди каза, че ти водиш цялата документация на клиентите си и че при теб може да се намери нещо, което да ни е от полза.

— И защо да давам документи на клиентите си точно на вас?

— Трябва да открием спешно този наемател. Всякакви документални следи от него са ни важни.

— Съжалявам, но не мога да разкривам информация за клиентите си без съдебна заповед.

— Еди ни предупреди, че може да кажеш нещо такова. А също и че ако ни помогнеш, той ще оцени това.

— Боя се, че не мога да ви бъда от помощ.

А сега ме извинете, но съм зает.

— Знаем, че водиш двойно счетоводство за твоите хазаи. Има всякакви начини да се заобикаля контролираният наем и да се укриват част от доходите им от данъчните. Но ние не бихме желали това да стигне до вниманието на ФБР, нали? — каза Лейк.

От начина, по който Лейк скръсти ръце на гърдите си, Блох си помисли, че сигурно е очаквал заплахата му да доведе до някакво съдействие. Беше подценил адвоката. Лейк може би наистина беше добър детектив, но хич го нямаше като блъфьор.

— Не сте в положение да ми отправяте заплахи, господин Лейк.

А сега си вървете с вашата малка приятелка, за да не пострада някой.

Преди Лейк да успее да отговори нещо, Луната направи една крачка към него. Това беше сериозен ход. В повече от един смисъл на думата. Не беше просто случаен човек, навлязъл в личното ти пространство, а по-скоро бизон, който се готви да те нападне, или астероид, преминаващ близо до къщата ти. Лейк вдигна глава към великана и му се усмихна. Усмивката му остана без отговор.

Луната постави ръката си върху китката на Лейк и погледна към Арчи за потвърждение дали да изхвърли посетителите на улицата.

Ръката му беше голяма колкото ръкавица за бейзбол.

— Кажи на приятеля си да си държи ръцете в джобовете — обади се Блох.

— О, ама тя говорела! Това ли ти е бодигардът, Лейк? — Бънзън едва се сдържаше да не прихне. — Е, сега вече го закърши. Трябвало е да доведеш някой по-едър.

Лейк стоеше между великана и Блох. През цялото време тя не бе помръднала от мястото си. Оглеждаше стаята, стиснала ръце пред корема си. Така че, когато се размърда, всичко сякаш се случи в един миг.