Мръсникът, плащащ двестате долара, седеше с вдигнати ръце и отворена уста от другата страна на масата. Докато Сунг обуздаваше хората си, изражението на въпросния мръсник се промени от шок във възмущение и ярост.

Съдия Стоукър свали ръцете си на масата и изкрещя:

Случи се точно в момента, когато Дрю Уайт се подаде иззад ъгъла и осъзна, че двамата със Сунг са били вкарани в капан.

— Господин съдия… — започна Уайт, но бе моментално надвикан от Стоукър.

— Какви ги вършите, по дяволите? Дошъл съм да обядвам с… приятелката ми — крещеше съдията, който междувременно бе уловил дамата си за ръката и се опитваше да я успокои.

— Толкова съжалявам, господин съдия — извини се Уайт. — Имахме информация, че Кари Милър ще бъде в ресторанта точно в този момент. Съжалявам, видяхме дамата, нали разбирате, с тази перука, и си казахме, че е Милър, дегизирана…

— Каква информация сте имали? От кого?

— От мен, господин съдия — обадих се. — Само че не съм я съобщавал на прокурора. Споделих я с Ото Пелтие по телефона. Кари Милър никога не е имала намерение да идва в този ресторант. Знаехме обаче, че вие ще сте тук.

Служител на съда ми каза, че това е мястото, където редовно обядвате. Нямах представа, че ще бъдете с приятелката си. Съжалявам, че ви притесних, господин съдия, но това доказва, че телефонът ми и телефоните на целия екип на защитата се подслушват от прокурора по делото.

Излъгах, но само малко. Разбира се, ние знаехме, че ще бъде тук с компаньонката си. Платихме ѝ допълнително да си сложи перука и маска, за да има вид на дегизирана и федералните да ѝ наскачат, мислейки, че е Кари Милър. Цялото това представление беше организирано заради Стоукър.

— Вярно ли е това? — попита той.

Сунг затвори очи, разтри слепоочията си с длани и вероятно в този момент би предпочел да се намира в която и да било друга точка на Земята. Уайт не каза нищо.

— Господин Уайт, отговорете на въпроса ми или ще подведа под съдебна отговорност вас и всички полицаи, и федерални агенти в този ресторант за неуважение към съда. Може или да ми отговорите сега, или да ви дам време да обмислите отговора си в арестантската килия…

— Да, господин съдия. Има заповед, позволяваща подслушването…

— Е, въпросната заповед вече е отменена, чувате ли какво ви казвам? И да предадете на Флин всички документи и записи, с които разполагате.

А пък вие… — продължи съдията, обръщайки се към мен с лице, което беше станало почти лилаво.

Стоукър се готвеше да направи сцена. Да навика двама ни с Уайт, да ни заплаши. Но не можеше да подаде официална жалба срещу нас, защото приятелката му го таксуваше на час, и то не за да обядва с него. Той не искаше нищо от случилото се да се документира черно на бяло.