Беше една от онези жени, които не ходеха, а се плъзгаха по въздуха. Чантичката се полюляваше от рамото ѝ, белият костюм се поклащаше ритмично с движенията на тялото ѝ.

Тя подмина масата ни.

Заобиколи аквариума.

Обърнах се и видях как Сунг нахълта в ресторанта, следван от Уайт. Заместник областният прокурор нямаше да се лиши от възможността да види как ФБР арестува Кари Милър заедно с целия екип на защитата ѝ.

— Стой на място, Флин. Арестуван си за укриване на лице, нарушило мярката си за неотклонение.

Аз се спрях на място и казах:

— Никого не укривам. Нямам среща с когото и да било.

Върви отзад и се убеди лично.

Хората са склонни да вършат всякакви глупости при арестуването си. Заплашват ченгетата било със саморазправа, било със съд, а понякога просто ги обсипват с обиди, съчетани с малко физическа съпротива, посягат да ги ударят и изобщо всячески се опитват да се измъкнат от лапите на закона. Федералните и ченгетата са се нагледали на всичко това. Всеки арест е различен. Може да се случи какво ли не.

Но за Бил това тук беше нещо ново.

Видях го как буквално удря спирачки. Вдигна двете си ръце напред, сякаш падаше по очи.

Погледна ме така, сякаш държеше в ръката си тройка аса, а аз току-що бях свалил каре аса в моята.

— Какво, по дяволите, става тук, Еди? — възкликна той. — Това е Кари Милър, нали?

— Ти по-добре обуздай хората си — казах му.

Мъжът с шлифера беше извадил пистолет и държеше на мушка Хари и Пелтие. Ото беше станал на крака с вдигнати ръце.

Хари пет пари не даваше за случващото се. Стекът му беше пристигнал и той си отряза парченце, без да обръща внимание на крясъците на агента, пъхна го в устата си и отпи с наслада от бирата си.

Строителните работници бяха последвали жената в бяло зад аквариума. Чух ги, заели позиции за стрелба, как ѝ крещят да легне по лице на пода.

Целият ресторант изригна. Хората бяха уплашени, повечето се опитваха да си тръгнат, вероятно без да платят.

Сунг най-после се добра до дъното на салона, като се опитваше да успокои присъстващите. Аз го последвах. Не исках да пропусна сцената.

Той заобиколи аквариума и се спря до масата зад него. Сграбчи за ръцете хората си със светлоотразителните жилетки и ги накара да свалят оръжията.

Аз надникнах иззад ъгъла на аквариума и видях дамата с перуката на колене с наведена глава. Беше свалила маската от лицето си и вече беше очевидно, че не е Кари Милър.

Чрез връзките си в съдебното деловодство Бети Кларк от „Сентинел“ ми бе изпратила есемес с името ѝ, но в момента не си го спомнях. От нея знаех също, че работела за агенция, наречена „Класически компаньонки“, вземала двеста долара на час и идвала в „Комодор“ да се срещне с редовен клиент. Мен ме интересуваше клиентът.