Може, без да им мигне окото, да накълцат случаен непознат на парчета ей така, за удоволствие, но от това не следва, че не могат да обичат някого. В много от тях се съчетават вроден нарцисизъм и себеомраза. Ако срещнат човек, който ги кара да се чувстват добре, дори обичани, това им помага да станат отново нормални. Започват да жадуват за това чувство. То не е точно любов, но е най-близкото до любов, което могат да изпитат. Даниъл Милър обича жена си. Или поне си мисли, че я обича, и е готов да поеме много рискове, за да ѝ помогне. В това е нашето предимство, но ще ми трябва помощ, за да го хвана.

Готов ли си да се лишиш от Блох?

Тя вдигна глава от чинията си, погледна учудено Лейк и продължи да се храни.

— Не мога да се лиша от моята детективка, казах ти. Утре сутринта имаме важно дело.

— Ако го хванем, няма да има дело. Прокурорът ще те гони за споразумение. Виж, не те моля току-така. С още един чифт очи и уши бих работил много по-бързо. А и съм чувал колко е добра Блох. Аз… — Той не довърши, загледан в нещо през рамото ми.

Отпи от лимонената си вода, сключил вежди, сякаш се опитваше да каже нещо, но не намираше верните думи.

— Вижте, трудно се доверявам на хората.

— На теб ти е трудно да си поръчаш и мъфин.

Той кимна и в крайчеца на устата му се появи нещо като усмивка.

— Това вече е вманиачаване, но по отношение на работата ми. А тя е да залавям чудовища. И бих могъл да я свърша по-бързо заедно с Блох.

— А защо ми имаш доверие? — попита тя.

— Защото се опита да помогнеш на моята приятелка. И защото вече не си ченге.

Блох остави вилицата и избърса устата си със салфетка, преди да каже:

— Името Лейк ми е смътно познато. Когато работех в шерифството в Порт Лоунли, чух за някакъв човек, който нахлул във фабрика за дрога в Ню Джърси.

Сам. Вътре имало десет души с ловни пушки, калашници, АР-15. Половината били бивши военни. Добре обучени и високоплатени, за да убиват всеки, дръзнал да прекрачи прага на къщата. Чух също, че въпросният Лейк получил няколко куршума по време на престрелката. Това ти ли си?

Лейк срещна погледа ѝ; челюстта му се движеше безшумно, сякаш набираше скорост, за да произведе отговор.

— Не беше точно така и аз не съм герой.

Тя се върна към яйцата си и каза:

Каза го с тон, сякаш четеше Декларацията за независимост.

Дилейни с готовност се беше доверила на Лейк. Сега Блох правеше същото. Знаех, че не бива да подлагам на съмнение решенията им. Щом му бяха повярвали, не можех да махна с лека ръка.

— Лейк може да е окей, но не е там проблемът. С цялото ми уважение, Лейк, но ФБР и нюйоркската полиция впрегнаха двеста души и целия си ресурс в продължение на две години, за да издирват Даниъл Милър. Кое те кара да мислиш, че ти можеш да го заловиш за по-малко от седмица?

Питах сериозно.