— Мислех да ви питам — започна той — дали сте съобщили на Бил Сунг, че представлявате Кари Милър.

Блох видимо се стегна.

Не отговорих. Не бях казал на Лейк за Кари, а знаех, че и Блох не му е казала.

— О, имам човек в съда. Осведомява ме за призовки, заведени молби от адвокатите, за всякакви развития по делото на Кари Милър. Чух, че от снощи имената ви са вписани в деловодството на съда.

Съвсем скоро това щеше да стане обществено достояние.

— Не, не съм му съобщил — отвърнах аз. — Реших, че ако му кажа, ще си затворя една врата. Всякаква информация за съпруга на Кари Милър можеше да бъде от помощ на защитата ѝ.

Сунг не ни попита и ние не му казахме. Грижата ни снощи беше Дилейни.

— Знам, всичко е наред. Приех да помагам по делото като консултант. Дилейни искаше да се включа, така че аз с неохота се съгласих. Исках да знам каква ще бъде защитата на Кари.

Да подсказваш на хора, които искат да изпратят клиентката ти за петдесет години в затвора, не е най-добрата идея. Сложих сметана и захар в кафето си, разбърках го и отпих.

— Тя не е съучастничка. Толкова по въпроса. Не мога да ти кажа нищо повече.

— Значи Кари твърди, че няма нищо общо с убийствата.

Е, добре. А отрича ли да е знаела, че съпругът ѝ е убиец?

Блох постави тока на обувката си върху моята и натисна силно.

— Спокойно, Блох — казах аз и се обърнах към Лейк: — Виж, съжалявам, но не мога да ти отговоря.

— Разбирам. Значи го е подозирала? Имаш ли нещо против да се срещна с нея?

— Имам, да. Ако разпиташ клиентката ми и споделиш информацията с ФБР, ще те призоват като свидетел на обвинението. Не, благодаря.

— Няма да стане така.

— Защо искаш да се срещнеш с нея?

Разговорът прекъсна заради пристигането на Халина с три чинии храна.

Моите палачинки с бекон, сиренето на грил с бъркани яйца и чоризо на Блох и мъфинът на Лейк. Блох извади пакет антибактериални кърпички от якето си, отвори го и избърса приборите, като през цялото време не откъсваше очи от Лейк. Той бе свалил хартиената обвивка на мъфина си и го разрязваше в чинията. Оглеждаше парчетата. Помирисваше ги. Доволен от резултата, сложи едно в устата си.

Блох подсуши ножа и вилицата си със салфетка и се нахвърли върху яйцата.

Лейк усети погледа ѝ, вперен в него.

— Ти си доста особен — каза му тя.

— Поне не си дезинфекцирам приборите — отвърна той. — Както и да е. Вижте, каквото и да каже Кари Милър, ще си остане между нас. Обещавам да не го споделям с Бюрото.

— Не се дръж така. Дадох ви думата си, че няма да споделям нищо.

— Дори да ми подпишеш клетвена декларация, пак ще ти кажа да вървиш по дяволите. Не отговори на въпроса ми: защо изобщо искаш да говориш с Кари?

— Защото съм чел документите по случая с Пясъчния човек. Прегледах цялата преписка, неофициално, и разговарях с Дилейни по въпроса.