— Бъди много внимателен, ако тръгнеш да се срещаш с нея тази вечер. ФБР са паркирали през две преки от кантората ти.

— В коли с отличителни знаци ли? — попита Блох.

— Не, това е екип за следене. Пред ресторантчето за нудълс малко по-нататък има тъмен ван. Аз се оглеждах за тях. Поне си мисля, че са те. Онази история с подслушването ме кара да се страхувам и от сянката си.

С Блох и Лейк скочихме от столовете си и отидохме до прозореца. Разбира се, тъмен ван без прозорци, паркиран пред „Хос Нудълс“. Сигурно на улицата имаше и други коли, готови за преследване, но всичко щеше да се координира от двама-трима мъже, вторачени в екраните си в задната част на вана.

Трудно беше да се каже заради мрака и разстоянието, но в кабината на вана различих само една човешка фигура. Тъмен силует зад волана.

— Ако се обади, затвори и върни разговора от един от предплатените телефони — каза Лейк. — Може да подслушват стационарния ти от онзи ван.

Чух Денис да влиза с кафето и в този момент телефонът иззвъня.

За миг всички просто извихме шии и се вторачихме в екранчето на слушалката, което светеше ярко. Аз я вдигнах и натиснах зеления бутон.

Отсреща беше жена. Можех да определя по звуците. Не чувах думи. Само дъха ѝ, преминаващ с мъка през пресипналото гърло, усилието да потисне хлиповете, стената от страх и безпокойство, която я обграждаше.

— Мога ли наистина да ти имам доверие? — попита Кари Милър.

Това не беше някаква глупачка, която звънеше в кантората, за да си прави идиотски шегички. Вече имахме два такива случая по-рано този ден.

— Разбира се, че можеш. Искам да съм сигурен, че разговорът ни е поверителен. Само ти и аз. Сега ще ти позвъня по защитена линия. Виждам номера ти на екрана. Ще затворя и веднага ще ти се обадя.

Преди да затворя, набрах номера ѝ на еднократния си телефон.

Натиснах бутона за повикване. Всички в стаята ме гледаха. Хвърлих бърз поглед през прозореца към вана. Нямаше раздвижване. Не се запалиха светлини. Просто си седеше там. Беше късно за доставки по домовете.

— Чуй сега плана. Трябва да се срещнем и да говорим. След това ще уредя да се предадеш утре в полицията. Ще бъдеш арестувана и поставена под стража, но ще се явиш в съда. Ще бъдеш с мен, в безопасност. Гарантирам ти. Не мога да ти гарантирам, че ще спечелиш делото. От теб зависи, но мисля, че знаеш как да се справиш. За ден, ден и половина то ще приключи. Не повече. Всичко ще свърши в следващите четиресет и осем часа, считано от този момент, стига да се съгласиш да се срещнем тази вечер.

Докато чаках отговор, наблюдавах вана.

— Не съм убила онези хора — каза тя.

— Знам, че не си. Но имаме да говорим и за много други неща освен делото. Чакай ме след час в Бруклин Парк, близо до моста.

Затворих и набрах друг номер. Отсреща вдигнаха мигновено.