— Какво, по дяволите, е венециана?

— По-добре да не знаеш — отвърна Хари.

Откъм „Хос Нудълс“ се зададе конвой от автомобили. Най-отпред беше нов модел мустанг в електриковосиньо. След него имаше един форд „Фокус RS“, следван от додж хелкат и още един фокус. Нямаше значение как изглеждаха тези коли и какви двигатели им бяха монтирани в завода — всяка от тях беше тунингована по изричните указания на шофьора си, защото това е стилът на карачите. Повечето от тях си имат свои сервизи или познават собственик на сервиз, който е достатъчно дружелюбен, за да ги остави да си работят по колите по всяко време на деня и нощта.

Всички се струпаха пред кантората ми. Хари влезе в единия фокус, Блох в другия, Лейк в мустанга, а аз в доджа. Познавах шофьора, който имаше специално пригодена седалка, за да завре корема си зад волана. Косата му беше рошава и сплъстена, а едрото му тяло изпъваше до краен предел коженото яке, придавайки му вид на герой от комикс.

Казваше се Антъни Ломбарди и беше братовчед на Джими. Всичките бяха братовчеди на Джими. Прякорът му беше Тони Пича.

— Ооо, Еди Мухата, как си, пич?

— Добре съм, Тони.

Готов ли си?

Той натисна газта до пода и всички потеглихме в различни посоки. Живо си представях как екипът за следене на ФБР крещи по радиостанциите си.

Венецианата е италиански фолклорен танц. В началото двойките се разделят. Мъжете и жените ту се събират на групи, ту отново застават по двойки, но всеки път с различни партньори. Това е характерното за танца — смяната на партньорите.

— Окей, пич, сега ни се лепнаха две копелета — едното с краун викторията, а другото с вана. Майната им.

Погледнах в страничното огледало.

Тони беше прав. В преследването участваха и още две коли — „Шевролет“ седан и „Хонда“ пикап. Шевролетът тръгна след Хари, а хондата в този момент правеше обратен завой, без съмнение за да се залепи за Блох. Лейк нямаше преследвач. Точно както очаквах. Щяха да съсредоточат усилията си върху основния ни екип.

Електронното табло на доджа беше настроено за конферентен разговор с четирима участници, за да може шофьорите да се координират помежду си.

— Крилат, карам по „Хъдсън“ и след трийсет секунди излизам на „Канал“.

— Аз вече съм на „Уотс“, чакам те — чу се отговорът.

Тони настъпи доджа и каквото и да имаше под капака, въртящият момент беше твърде силен за волана му, понеже колата започна да занася. Той отпусна за миг газта, овладя я, гумите зацепиха и гърбът ми залепна за седалката от ускорението.

— Какво си правил с това нещо? — попитах го.

— Нищо. Така си излиза от завода — звяр.

„Уотс“ отвежда до „Канал“ — основна улица в Манхатън с двупосочно движение. „Хъдсън“ е пряката преди „Уотс“.