Долови уплашения им шепот: „Сърдечен пристъп“, „Прострелян ли е?“, „Какво му е?“, и после някъде съвсем наблизо женски писък.

Блох се огледа, но не виждаше през стената от човешки тела. А не можеше да остави Мигс.

— Не трябваше… — повтори Мигс, после стисна по-силно ръката си и изстена.

Положила главата му в скута си, Блох каза:

— Нищо му няма. Не се тревожи.

Чу се припукване на радиостанция. Силни гласове. Припрян разговор между агенти. После изражението на Мигс се промени. Той стисна очи и по бузата му протече сълза.

И Блох разбра. Току-що бе чул, че партньорът му е мъртъв.

Тя се пресегна и издърпа слушалката от ухото му.

Когато отново го погледна, очите му бяха вторачени някъде зад нея, в небето. Нямаше пулс.

Блох се залови да му прави изкуствено дишане. Разкри дихателните му пътища, вдиша въздух в дробовете му, после започна сърдечен масаж. Вдигна глава и през една пролука в тълпата зърна мъжка фигура, която се отдалечаваше бързо.

Мъжът с жълтото яке.

Блох се огледа и видя жената, седнала на бордюра. Стискаше бебето си в ръце и плачеше.

Количката лежеше прекатурена по средата на пешеходната пътека.

Плановете му, дори правените в движение, винаги отчитаха непредвидени ситуации. Колкото и да го объркваше човешкото поведение понякога, му се струваше, че го разбира. Беше нещо, върху което самият той трябваше да се потруди, защото често реагираше по начин, който смущаваше близките му. Трябваше например да се преструва на опечален, когато баба му и дядо му починаха. Трудно му беше да заплаче. Откри, че ако загребе под ноктите си малко сапун в банята и после го втрие в ъгълчетата на клепачите си, може да накара очите си да сълзят.

Лютеше му, но това беше за предпочитане пред неодобрителния родителски поглед. Полагаше големи усилия да научи в какво се изразява така нареченото нормално поведение, което се очакваше от него, но това на свой ред му даваше предимства. Изучавайки човешките емоции, начина, по който хората реагираха на определени ситуации, той бе установил, че е в състояние да предвиди реакциите им.

Не разбра обаче защо майката пусна дръжката на количката.

Видя ръцете ѝ във въздуха да посягат към бебето. В същия миг, неочаквано за него, тя го блъсна с хълбок, нарушавайки равновесието му.

Вдигна бебето Джош на ръце, изпищя с всичка сила и побягна към отсрещния тротоар.

Блох и Лейк вече бяха пресекли улицата и се бяха изгубили в тълпата. Той притича до тротоара, заобиколи от разстояние майката и продължи по улицата с бърза крачка.

Свидетелката беше мъртва.

Кари беше с една крачка по-близо до свободата.

Погледна телефона си — имаше десетина известия. Беше го програмирал да му сигнализира всеки път, когато в пресата се появеше нещо за Кари.