Блох вдигна лоста от пода и замахна към вътрешността на фризера. Лостът отново се изплъзна от ръцете ѝ и отскочи във въздуха.

— Стига! Поеми си дъх! — скара ѝ се той.

Твърде изтощена, за да отговори, Блох седна на пода и се облегна на фризера.

— Ти май наистина нямаш доверие на федералните? — каза тя. — Странно, като се има предвид, че си бил един от тях.

— Бях, да. Но никога в истинския смисъл на думата. В Бюрото имат определен манталитет, към който така и не успях да се нагодя за нищо на света.

— Какво имаш предвид?

— Е, нали разбираш? Изпълняване на заповеди, уважение към началството, съблюдаване на ведомствената политика.

Такива работи. Аз не ги спазвах, ако ги смятах за погрешни. А в Бюрото много неща са погрешни, но никъде до такава степен, както в преследването на серийни убийци.

— Какво искаш да кажеш? — попита Блох.

— Цялостният им подход е погрешен. Профилът на един сериен убиец струва толкова, колкото анализаторът, който го е съставил. Ако се придържат изцяло към политиката на Бюрото, вероятно не струва нищо. Те си бяха въобразили, че могат да разкрият извършителя, ако анализират методите му и психологията на убийствата — теорията е, че могат да открият личностните му особености в действията му, но това не е начинът, по който постъпват хората.

Един човек, който излиза нощем да убива хора, не проявява същите особености, които определят начина му на обличане или на разговор с клиентите иззад гишето на „Уолмарт“ през деня. Ние се нагаждаме към различни обстоятелства. Моето мнение е, че на местопрестъплението не търсиш човека, а само убиеца.

— Звучи логично — каза Блох. — Не е лесно да съставиш профил с този подход.

— Профилите тъй или иначе не вършат работа.

В историята на ФБР колко профила според теб са отвели директно до залавянето на сериен убиец?

— Не знам. Петдесет? — предположи тя, после духна отново в шепите си и разтри длани, за да раздвижи кръвта в тях.

— Няма да те питам колко профила погрешно са изключили извършителя от списъка на заподозрените, но знам със сигурност за поне пет такива случая, като по-вероятно са над двайсет.

— Тогава защо изобщо поддържат Отдела за поведенчески анализи?

— За самореклама, а и преди петнайсетина години промениха всичко в него.

Сега профилите се съставят въз основа на статистически анализ на престъпленията на деветдесет и двама серийни убийци. Вече си играят на числа, което е още по-безполезно.

— Една от основните дилеми пред анализаторите сега е дали убиецът е местил трупа. Например, ако трупът е преместен, имало четиресет процента вероятност или убиецът, или баща му да е бил военен.

— Тъй де. Този подход е фрашкан с проблеми, не на последно място и защото въпросната количествена стойност е публикувана от Бюрото.