Кейт се бе обадила на Пелтие и той ни предостави списък на всичките ѝ приятели, но малцината, които си вдигнаха телефона, казаха, че не са я виждали или чували, като доста категорично заявиха, че не желаят никога повече да я виждат или чуват. Откакто се бе разбрало, че Кари е омъжена за Пясъчния човек, никой не искаше да я знае и дори да си признае, че я е срещал. Тя беше изтрила всичките си профили в социалните мрежи, за да се защити срещу оскърбленията и тормоза, но не бе очаквала приятелите ѝ да спрат да ѝ вдигат телефона, дори шаферката ѝ, с която се познаваха от трийсет години.

Аз се облегнах с гръб на една хладна мраморна колона и отпуснах главата си назад, докато се опря в камъка. Студенината му не успокои топката от нерви в тила ми. Главоболието ми се усили, когато видях Уайт да се задава с решителна крачка по коридора, следван от Бил Сунг и половин дузина прокурори, никой от които не беше над метър и осемдесет, но сред тях Уайт изглеждаше още по-дребен, докато наперено ги водеше нанякъде. Приличаше на дете талисман на спортно шествие. Кейт беше седнала на една от чамовите пейки, наредени по протежение на стената, и когато Уайт мина покрай нея, видях отново същия поглед.

Не беше точно демонстративен, но не беше и дискретен. Кейт направи гримаса. Отидох да седна при нея и Уайт се приближи към нас.

— Готови ли сте да ви наритам задниците, драги мои? — подметна той.

Кейт го изгледа в упор и каза:

— Братовчедът на баща ми Албърт беше малко по-нисък от теб. Имаше съпруга, осем деца и въртеше бакалница в Еджуотър, Ню Джърси. Никой не влизаше в магазина му, без да си отнесе достатъчно храна вкъщи.

Независимо дали имаше в джоба си петдесет долара или пет цента. Той никога не оставяше човек да гладува. Когато почина, погребалното му шествие беше дълго километър и половина. Беше точно метър и петдесет на ръст, но великан. Докато ти, Уайт, си едно дребно човече.

— Майната ви и на двамата. А когато молбата ми бъде удовлетворена, можете да смятате това дело за приключено. Приятен ден.

Той се обърна и влезе в съдебната зала. Аз останах отвън с ужасното чувство, че е прав. Доказателствата срещу Кари бяха железни и всеки, който не я познаваше и не беше разговарял с нея, безусловно би я признал за виновна.

Дори и при разговор не бих я нарекъл кой знае колко убедителна. Не разполагаше с истински аргументи, с които да разбие на пух и прах тезите на обвинението; просто който я чуеше, инстинктивно разбираше, че говори истината. Трудно е да се каже другояче. Без нейните показания това дело нямаше как да бъде спечелено.

Изслушването по „Паркър“ не е нещо кой знае колко сложно.