А в Джърси под ретро или класика се разбираше такава кола, на която ауспухът всеки момент може да изпадне на пътя, ако преди това шасито ѝ не се пречупи на две.

В началото на частната алея имаше само няколко протестиращи, а те всички бяха виждали и преди тази кола, така че не направиха опит да се заядат с Хари и Кейт. Тя отвори портата с дистанционното, което Хари ѝ беше дал предишната вечер, и той подкара към къщата на Кари.

Още щом дръпна ръчната спирачка, Кейт слезе. Колата беше двуместна, но между облегалките на седалките и багажника имаше малко пространство. Той се пресегна и извади от там парче дървена талпа.

После слезе и го запъна между педала на спирачката и седалката.

— Ако ръчната ти спирачка не работи, защо изобщо я дърпаш? — попита Кейт.

— За да се чувствам по-спокоен — отвърна Хари.

— Колко е стара тази кола?

— Горе-долу колкото мен.

— Ако не броим ръчната спирачка, колата е в отлично състояние. Също като собственика си. Бърза, стилна и държи отлично пътя.

На Хари му трябваше малко време, за да се изправи на крака. С едната си ръка се държеше за кръста, който от известно време му създаваше проблеми.

Кейт заобиколи колата и го хвана под ръка, за да му помогне. Той не запротестира. Вместо това ѝ се усмихна, когато тялото му зае напълно изправено положение. Беше все още красив и чаровен мъж, но усмивката му беше бащинска.

— Значи си бърз, а? — подхвърли Кейт.

— Особено по нанадолнището.

Тя взе папките от багажника и двамата тръгнаха към къщата.

— Как смяташ да подходиш с нея? — попита тя.

— Тъкмо щях да ти задам същия въпрос. Случаят е твой. Аз съм само консултант.

— Хайде, хайде. Бил си двайсет години съдия. Как би постъпил?

Той помисли за миг и каза:

— Предлагам да караме полека.

Нека първо да я разприказваме. С лесни въпроси. След като се отпусне, ще пристъпим към по-сериозната част.

Когато стигнаха до входната врата, видяха, че е отворена. Открехната на два-три пръста. Спряха се. Вероятно Кари Милър ги бе видяла от прозореца на кухнята си. И беше отишла до вратата да им отвори. Както предишния ден.

Но нито Хари, нито Кейт посегнаха към бравата.

Поне на първо време.

— Госпожо Милър? Кари? — извика Кейт.

Този път Хари се провикна. Зачакаха.

Хари бръкна под сакото си и от изтрития кожен кобур извади стар колт, модел 1911 г.

Вкара патрон в цевта и побутна вратата с пръсти, докато с другата ръка държеше оръжието до бедрото си. Вратата плавно се отвори докрай. Той направи знак на Кейт да остане отвън.

— Зад теб съм — каза тя.

Хари поклати глава и промърмори нещо неодобрително, после прекрачи прага и влезе в къщата. Вътре не се чуваше звук дори от радио или телевизор. Кейт отново се провикна. Никакъв отговор. В хола нямаше никой, също и в кухнята. Хари отиде с бързи крачки до стълбището.