Без сметана, с пет бучки захар.

Пресегна се към телефона върху бюрото и набра номер. Умееше да върши по няколко неща едновременно. Телефонът в другия край на линията иззвъня веднъж. Втори път. Трети. Само това се искаше от нея. Да изчака три позвънявания, после да затвори. От тринайсетгодишна всеки път, когато ѝ се налагаше да прекара нощта извън къщи, още с прибирането си на мястото, където бе отседнала, независимо от часа тя трябваше да набере номера на майка си и да изчака три позвънявания. За да знае Колийн, че е в безопасност. Майките се тревожат за децата си, но ирландските майки са световни шампионки по тревожене. Тъкмо се канеше да затвори, изпълнила дълга си както обикновено, макар и леко преждевременно, когато чу телефонът отсреща да се вдига.

— Пейдж, ти ли си? Обаждаш се от блокиран номер. Още не си се прибрала, нали? — каза Колийн с нейния насечен дъблински акцент, от който упорито отказваше да се отърси, въпреки че вече над четиресет години живееше в Бостън…

— Аз съм. Добре съм, мамо. Просто…

— Знаеш, че не мога да заспя, докато не се убедя, че си се прибрала вкъщи благополучно. И не ме лъжи. Твърде стара съм, а ти изобщо не си такава добра лъжкиня, каквато се опитваш да се изкараш, млада госпожичке.

— Мамо, добре съм. Тъкмо си тръгвам от работа…

— Не е достатъчно, нали знаеш? Позвъни ми отново, когато се върнеш вкъщи. Не преди това.

От другата страна се чу леко потракване. Не беше шум по линията. Майка ѝ стискаше в ръка молитвената си броеница. Тя знаеше, че не бива да спори с нея.

— Ще позвъня, като се прибера. Обичам те.

— И аз те обичам, миличка.

Тя затвори и отново впери поглед в монитора.

Трийсет и една бази данни.

Както и сутринта, в тях нямаше нищо за банковите сметки на Даниъл Милър, за кредитните му карти, никакво споменаване на регистрационния номер на вана; никакви следи, че е бил засечен от охранителна камера, свързана със системата за лицево разпознаване. Пясъчния човек твърдо заемаше първото място в списъка на най-издирваните от ФБР лица. Разчиствайки бюрото си за следващия работен ден, Дилейни намери листа с днешните си задачи. Обикновено го смачкваше на топка и го добавяше към купчината документи за унищожаване. Ако там обаче фигурираха неизпълнени задачи, оставаше в офиса, докато приключи с тях.

Забеляза една неизпълнена задача.

Дилейни набра номера и зачака. Включи се гласова поща както при трите ѝ предишни обаждания. Процесът срещу Кари Милър започваше след два дни. Списъкът на свидетелите беше дълъг и работата по него беше поделена между полицията и ФБР. Всички свидетели, които тя бе издирила, трябваше да бъдат проверени, за да е сигурна, че са готови за делото и знаят кога да очакват призовките си.

Досега бе успяла да се свърже с всички без един.