А след като ужасът сковеше душите им, той щеше да насочи обвинителен пръст към Кари Милър и да им каже, че вината е нейна. Гледането на такива снимки е травмиращо изживяване, съдебните заседатели щяха да имат нужда да обвинят някого за душевните си страдания и подсъдимата беше идеалният обект за тази цел.

— Смени ме за една минута — казах на Хари и тръгнах към вратата.

Отговорих на повикването, когато бях вече в коридора.

— Какво откри? — попитах Блох.

— Близо сме. Даниъл Милър е познавал вътрешното разположение на къщата на Нилсен. Важно е да разберем какво го свързва с тях.

— Нужно е да действаме по-бързо. Трябва да я открием…

— Мислиш ли, че не съм наясно? Не знам какво бих направила, ако…

— Престани. Това няма да се случи. Няма да допуснем да се случи. Федералните научиха ли нещо от хазаина на таванския апартамент?

— Няма документи. Краткосрочен наем, платен предварително в брой.

— Това не ми звучи добре. Никой в този град не отдава имот под наем, без да проучи наемателя, за да го открие, ако нещата загрубеят.

— Федералните казват, че нямал нищо.

— Хазаинът лъже и мисля, че знам защо. Познавам един човек, с когото можеш да разговаряш.

Адвокат е на хора, които дават жилища под наем нелегално. Казва се Арчи Бънзън. Едва ли ще ти снесе нещо доброволно, тъй че може да го попритиснеш. Но да знаеш, че има охрана. Личният му бодигард е бивш борец с прякор Луната. Висок два метра, сигурно към сто и осемдесет кила. Тъпче се със стероиди. Як като бик и коварен като хиена. Внимавай…

— Какво? Смяташ, че не мога да се справя с него?

— Не, исках да кажа — внимавай да не го осакатиш.

С Блох разговаряхме половин час. След като приключих с нея, набрах кантората и Денис вдигна.

— Искам да вземеш триста долара от касата за дребни разходи и да купиш ваучери за храна за двеста долара. След това да наемеш лимузина с шофьор за следобед.

— Какво? А стоте долара за какво са?

— Ще ти кажа по-късно. И още нещо. Ще ти изпратя с есемес един номер. Набери го. Като ти вдигнат, кажи им дума по дума това. Имаш ли писалка?

— Имаме общ приятел и искаме да му направим изненада, за да му благодарим за обяда, който е организирал. Малко е срамежлив, но си пада по жени с перуки. Неонова блондинка, колкото по-изкуствена, толкова по-добре.

Ще платим хиляда долара. Освен това той се пази от ковид, така че тя ще трябва да си сложи маска.

— Това е. Запомни ли всичко?

— Какво, по дяволите, си намислил? — попита Денис.

— Упражнявам си професията. Имай ми доверие. След като свършиш всичко, вземи бележника си и ме чакай пред съда по време на обедната почивка.

Ако Денис обещаеше да свърши нещо, все едно вече бе свършено.

Върнах се в съдебната зала и седнах до Хари. Доктор Фарли Климптън беше прав, с лазерна показалка в ръка.