На третия етаж имаше още една баня, семейна спалня и две детски стаи една срещу друга. Двамата се насочиха към спалнята в дъното на коридора.

Голямото легло си беше на мястото. В центъра на матрака имаше огромно петно. Беше с овална форма, странно наподобяваща корема на гигантски черен паяк.

Блох отиде до прозореца и погледна навън. От мястото ѝ се виждаше вътрешността на малкото жилище на госпожа Броудър. Тя извади айпада от раницата си, включи го и прегледа набързо кадрите от убийството на семейство Нилсен, като търсеше конкретно снимки на жертвите, така както ги е открила полицията.

Не е лесно да гледаш лица на мъртъвци. Но взирането в лицата на жертвите на насилствена смърт е нещо различно. За Блох това не беше ново преживяване. Тя бе обучена да се абстрахира от ужаса, за да вижда детайлите и уликите. Всяко убийство разказваше история.

След като бе упоил децата, той бе издърпал леката завивка до брадичките им. Полицаите ги бяха открили със затворени очи и първоначално ги бяха взели за мъртви. Поне така си бе помислил първият, пристигнал на местопрестъплението — младежът, който по-късно се беше самоубил. Когато момиченцето се събудило и тръгнало със залитане към спалнята на родителите си, заварило там полицай, вперил поглед в майка му и баща му, които лежали окървавени.

Тобаяс имаше огнестрелна рана отляво на носа. Изходната рана беше на темето му, което показваше, че е бил застрелял в легнало положение, а стрелецът е бил наведен над него. По тялото на Стейси имаше множество прободни рани. Според съдебния лекар всяка от тях би могла да предизвика смърт за броени секунди. Бяха открити в леглото си с извадени очи и пясък, насипан в раните и очните им орбити.

— Защо семейство? — попита Лейк.

Анализаторите на ФБР, включително Дилейни, смятаха, че имат отговора на този въпрос.

Той вдигаше залога. Поемаше по-големи рискове, за да покаже на света силата си.

Блох виждаше логиката в това, но нещо я смущаваше.

— Оставил е децата живи. Като се е погрижил да не пречат. Застрелял е бащата в лицето, но е използвал нож за майката. Оставам с впечатление, че целта са били съпрузите. Децата са били просто подробност.

— Защо точно това семейство?

— Не знам — отвърна тя и закрачи замислено из стаята.

— Не е лесно да се проникне в тази къща — каза Лейк. — Влязъл е през главния вход. Улицата е много оживена и е рискувал да го забележат. Всъщност госпожа Броудър наистина го е видяла да оглежда мястото заедно с някаква жена.

Нещо в размишленията на Лейк ѝ се стори важно. Докато го слушаше, усети как по кожата ѝ преминават тръпки.

— Я повтори — каза тя.

— Това, което изрече току-що. Повтори го.

— Амиии… тази къща е доста добре защитена и се вижда от много прозорци наоколо.